След първите седмици на разчистване по вилата вече беше време да започнем с нещо доста по-сериозно. До този момент основно махахме всичко натрупано през годините, освобождавахме двора и постепенно започвахме да виждаме какво всъщност има под целия хаос. В Епизод 4 обаче вече влязоха в действие чуковете, къртачите и малко повече физическа сила.
Този път задачата беше ясна – да започнем да премахваме част от стария бетон, кладенеца и някои от съществуващите подпорни стени. Всичко това е част от подготовката на имота за следващите етапи, защото преди да започнем да изграждаме новото, трябва да освободим мястото от старото.
И както обикновено при нас, денят не приключи точно така, както беше планиран.
Започнахме от стария кладенец
Първата сериозна задача беше зоната около стария кладенец. Той е едно от онези неща в имота, които на пръв поглед изглеждат сравнително лесни за премахване, докато не започнеш реално да ги разбиваш.
Около него имаше доста бетон и с времето всичко се беше превърнало в една масивна конструкция. Затова нямаше особен смисъл да се опитваме да я запазим в този вид. Започнахме с къртенето постепенно, парче по парче, за да видим как е направено всичко и какво има отдолу.
Точно такива моменти са интересни при една стара вила – почти никога не знаеш какво ще откриеш, докато не започнеш да разглобяваш и разбиваш направеното преди десетилетия.
Къртенето изглежда много по-лесно на видео
Когато гледаш няколко минути ускорени кадри, всичко изглежда почти лесно. В действителност зад тях стоят часове работа.
Старият бетон не се предава особено доброволно. Някои участъци се разпадаха сравнително бързо, а при други трябваше доста време, удари и търпение. Под бетона на места излизаха метални елементи и различни слоеве, които допълнително забавяха работата.
Постепенно обаче започна да се освобождава доста по-голямо пространство и за първи път можехме реално да си представим как тази част от двора ще изглежда без старите конструкции.
Точно това е и една от причините да започнем разрушаването толкова рано. Преди да вземем окончателни решения за нивата, достъпа и бъдещото оформление на двора, искаме да видим максимално ясно с какво разполагаме.
Дойде ред и на старите подпорни стени
След кладенеца започнахме да се занимаваме и с част от старите подпорни стени.
При имот с толкова голяма денивелация подпорните стени естествено са важна част от терена. Това обаче не означава, че всяка съществуваща стена трябва задължително да остане. Част от старите конструкции не отговарят на начина, по който искаме да използваме двора занапред.
Затова премахваме само онова, което сме решили, че няма да ни бъде необходимо, и постепенно освобождаваме зоните, които по-късно ще бъдат оформени наново.
Тук вече започва и по-интересната част от целия проект. Не става дума просто да разрушаваме всичко наред, а да решаваме кое има смисъл да остане, кое може да бъде използвано повторно и кое пречи на бъдещия план.
Колкото повече махаме, толкова повече се променя мястото
След всяко разчистване имотът изглежда различно, но при къртенето разликата започна да става още по-осезаема.
Когато една бетонна площадка или стена, която вероятно е стояла там десетки години, изчезне, изведнъж се появява пространство, което преди дори не си забелязвал. Започваш да виждаш други възможности за преминаване, различни нива на терена и места, които могат да бъдат използвани по съвсем нов начин.
Точно затова на този етап не бързаме да изграждаме нови неща. Искаме първо да приключим с по-голямата част от разрушаването и разчистването, а след това да започнем да оформяме двора по окончателния план.
Един стар имот винаги има изненади
Едно от нещата, които вече научихме от тази вила, е, че почти всяка задача води до следваща.
Започваш да махаш нещо и виждаш какво има под него. Премахваш една стена и се появява друга конструкция. Разчистваш един участък и изведнъж става ясно, че съседният също трябва да бъде променен.
Това до известна степен прави проекта интересен, но и означава, че плановете постоянно трябва да се прецизират според реалното състояние на мястото.
Затова и във видеата се опитваме да показваме не само крайния резултат, а целия процес – включително решенията, грешките и ситуациите, които не сме очаквали.
А накрая денят приключи с контузия
След толкова къртене и работа дойде и моментът, който със сигурност не беше част от плана.
В края на деня се стигна до навехнат крак.
Не е най-добрият начин да приключиш ден, изпълнен с тежка физическа работа, но и такива моменти са част от реалността на един подобен проект. Когато работиш по неравен терен, сред бетон, камъни и строителни отпадъци, трябва постоянно да внимаваш къде стъпваш.
За щастие това не променя крайната ни цел. Просто ни напомни, че между желанието всичко да стане по-бързо и реалната безопасност винаги трябва да избираме второто.
Това е само началото на разрушаването
След този епизод вече има доста видима промяна, но все още сме в началото.
Предстои още разчистване, още премахване на стари конструкции и най-вече много решения за това как точно ще оформим различните нива на имота. При нашата денивелация това няма как да стане само с едно изравняване и няколко нови пътеки.
Именно затова първо искаме да стигнем до възможно най-чиста основа. След това ще започне същинското изграждане.
Ако следите поредицата от началото, вече знаете колко много се промени мястото само за няколко епизода. А сме още далеч от момента, в който вилата и дворът ще изглеждат така, както си ги представяме.
Гледайте Епизод 4: „Започнахме голямото разрушаване… и завършихме с контузия“ и ни пишете в коментарите – вие бихте ли запазили старите конструкции или също бихте започнали от почти чисто?
